Когато животът ни постави пред сложен избор, често се изправяме на кръстопът между чувствата и разума.
Да следваме интуицията си и да се доверим на емоциите, или да разчитаме на логиката и разумните доводи?
Премиера на 8 и 9 октомври 2025 от 19:00 във ФКЦ Варна - зала 2
Проект контрол
скрити истини, които управляват света
Филм на Стойчо Керев
Джорджия Николова, Мартин Захариев, Иво Величков, Нора Пенева, Вълко Чобанов, Оксана Хорват-Станчева, Мадлен Алгафари, Кристиян Шкварек, проф. Бойко Рангелов, Христо Нанев
Купете билети сега
или на касите на ФКЦ Варна
Това е дилема, пред която всеки човек неизменно се изправя в един или друг момент от живота си.
Чувствата ни са мощен навигатор
Често те ни водят към неща, които истински желаем или обратно – към онези, от които трябва да се предпазим.
Въпреки че емоциите невинаги могат да бъдат лесно обяснени, те са важни сигнали от подсъзнанието ни, които ни помагат да реагираме в ситуации на опасност или радост.
Интуитивната преценка може да ни подсказва правилния път, дори и когато съзнанието ни не намира логични причини за това.
От друга страна, разумът е рационалният компас на човека
Той ни позволява да анализираме, да планираме и да вземаме решения, основани на факти, логика и доказателства.
Разумът ограничава прибързаните действия, основани на моментни пориви или временни емоционални състояния, които впоследствие може да доведат до съжаление.
Разумните решения обикновено са обмислени, устойчиви и носят чувство за сигурност и контрол.
Проблемът идва оттам, че нито чувствата, нито разумът са съвършени сами по себе си. Емоциите могат да ни заблудят, особено ако сме подвластни на страхове, несигурност или пристрастия.
Какво прави разумът?
А разумът понякога ни лишава от смели, истински избори, водейки ни към сигурното и комфортното, но не и към пълното щастие и реализация.
Истинската мъдрост е в това да умеем да ги съчетаем.
Когато ни предстои да вземем решение, трябва да се запитаме: „Какво чувствам наистина за това?“, но и: „Какви факти и обективни данни подкрепят моето решение?“
Така създаваме една здрава основа за избор, който няма да противоречи на собствените ни ценности, но и няма да ни води към наивни и лекомислени постъпки.
Правилният подход
В крайна сметка, най-добрият подход е да приемем, че не е нужно да избираме само едното. Нашият вътрешен свят е достатъчно богат, за да може да вмести в себе си и логика, и емоции.
Когато ги хармонизираме, те работят в наша полза – като разумът служи за котва, а чувствата – за компас.
И само тогава, когато сме готови да чуем и двете, можем да достигнем до истински балансирани, осмислени и удовлетворяващи решения.
НП