Заговорът срещу българите и взимат ли назаем от нашата история?

Интервю с Христо Маджаров

Хан Аспарух е християнин и застъпник на вярата. Кръстът е присъствал в живота на висшите сановници на държавата ни столетия преди официалната история да говори за покръстването на народа от Борис. Има ли заговор срещу българите,  дали е в ход години наред. Спекулации или факти?

Стойчо Керев: Г-н Маджаров, дълго уговаряхме това интервю, но най-сетне сте в нашето студио.

Христо Маджаров:  От най-ранна възраст имам интерес към книгите. После откриха варненското съкровище, 1972-ра година. Ходих да питам археолозите: Защо мълчите за тази цивилизация, която боде очите на европейците. Те казват, че за фараоните знаят много повече, отколкото за тази непозната цивилизация на Балканите. Нека българските историци да дадат информация. И тогава ми казаха: Гледайте си вашите специалности и не се бъркайте, където не ви е работа. И аз разбрах, че има тези, за които не бива да се говори.

Стойчо Керев: Но какво предизвика всичко това – неодобрението на историята, която познавахте като младеж?

Христо Маджаров: В университета ми дадоха тема за богомилите. След като развих темата, асистентът дълго мълча, и каза: Вие сте щастливи колеги, че можете да чуете неща, които на нас ни бяха забранени. Оказа се, че той е ученик на Борислав Примов, който писа книга за българите. Но каза: На нас ни беше забранено да говорим за Боян Мага. А от къде вие, колега, имате тази информация? И аз не исках да кажа, пак за да не ме затворят, и казах: Абе четох тук и там. И тогава още веднъж получих потвърждение, че има официални теми, които трябва да се лансират, и други, за които трябва да се мълчи.

Стойчо Керев: Трети път употребявате думата „мълчание“, а са минали много малко минути от началото на разговора ни. Имам чувството, че това е максима във вашия живот?

Христо Маджаров: Такова беше времето. В целият ми живот психоинформациите бяха забранени. Но се чу оттатък окенана, в САЩ, и ме поканиха там на симпозиум по „Даузинг“, така казват там на радиестезията. Визата ми беше малко по-дълга и аз поостанах. Смених туристическа виза със студентска виза, с политическа виза – едно след друго и така минаха няколко години. През това време всички забранени книги тук, които бяха срещу единствената идеология, там ги намерих в оригинал. Основах книжен център, и така започнах да държа лекции на тези теми за духовността. Американците слушат много внимателно темите за духовността, тъй като те са в дефицит. Те са ориентирани прагматично. За мен беше голямо изумление това, че повечето не знаеха къде е България. Ако някой каже София, това беше културен човек. Но в християнските центрове казваха: О, вие идвате от България. И с голямо внимание ме посрещаха. И казваха: Вие сте от благословената България. И казвам: Че какво знаете вие за България? – Вие сте чеда апостолски. По вашата земя ходеха първите християнски апостоли. Казвам си: абе тези американци нещо са се объркали. Но това се повтаряше в различни християнски центрове, и тогава разбрах, че всъщност ние сме обърканите, т.е. при нас информацията е цензурирана. И си казвам: къде съм тръгнал да търся други култури, когато не сме проучили в България какво става. И това беше една от причините да се върна тук и да започна да търся източници. А в моята съдба така се получава, като търся нещо – намирам източника. Имам някакъв ориентир като магнитна стрелкичка. И така намерих истории, които са игнорирани – примерно на Спиридон Габровски, който казва: Българите бяха първи в патриарство и в царство. Но техните поробители потъпкаха всичко това, и победителите – гърци направиха историята гръцка и затриха всичко, което се носеше от Велика България. Но ще дойде време, когато тези неща ще излезнат наяве. Бях поразен от американските духовни центрове, където видях хора, които се взираха малко с изненада над главата – то се усеща погледа. И като ги питах: Какво всъщност искате да знаете, какви са тези води, какво е това море около вас? – идвам от Черно море. Ами тези полу-голи жени, яхнали коне, с ятагани, със стрели на гърба? – Вие говорите за амазонките, те са препускали по нашите земи.  То нито е енергия, нито е информация, нито е поле. Това е нещо, което не може с по-нисши неща да се описва по-висше нещо. Имаше един лекар навремето, който говореше за пси-фактор. Аз го наричам духовен ген – той стои и никакви инсинуации, които се налагат по политически причини, не могат да изтрият тайните на нашата история. Там започнах да пиша неща, които просто излизаха изпод перото ми, докато чаках клиенти в моята книжарница.

Стойчо Керев: Заговорът срещу българите не е ли една спекулация, г-н Маджаров? Има ли наистина такъв заговор, защото слушам внимателно разказа Ви и откривам, че искате да ни кажете нещо.

Христо Маджаров: Много ми харесва вашият скептицизъм, той е съвсем на място.  Тогава не знаех, че трябва да доказвам всяко нещо. Пък и в калифорнийската пустиня, където медитирах, няма информация нито за България, нито за нашата история. Мислех, че пиша белетристика – есета, които пращах на мои приятели. Моята изненада беше голяма, когато те ми казаха, че това не са измислици, а са картинки от нашата древна история.

Стойчо Керев:  Разкажете за тях, за тези картинки?

Човек може да развие способност, когато има тема и направи концентрация. Потоци от информация идват – били те на физическо поле като книги, като нещо, казано някога от някого, което се намества в пъзела, и пъзелът някак си се очертава. Тази картина не отговаря на онази, която ни учеха в нашата история. Но историците казаха: Маджаров си е измислил, трябва да отречем тези неща. Те излизаха най-напред във варненската преса. Вестникът, който ги печаташе, казваше: Няма да го спрем, защото хората ги четата и казват: Ето, най-после научихме истината.

Стойчо Керев: Но това ли е истината?

Това стана причина да се разровя в източниците – гръцки Гиби, за българската история. Гърците никога не са ни обичали и никога не са писали хубави неща за нас. Но въпреки това в техните извори стоят много факти, които аз съм извадил, и трябваше да напиша друга книга за „Златна България“, където същите неща и други такива, вече цитирах гръцки източници, също римски източници, където тези факти могат да се намерят. Това са поредици, които излизаха в БАН, макар и цензурирани още веднъж: „Римски извори за българската история“ и „Гръцки извори за българската история“.

Стойчо Керев: Но българските царе, включително Симеон, според участници в нашите предавания, не са имали хроникьори, които да записват великите им дела, това вярно ли е?

Христо Маджаров: Точно това казва Спиридон Габровски: Българите предпочитаха да вършат дела, отколкото да ги описват. Затова пък гърците, които нямат толкова дела, решиха да крадат история от България и Египет, за да направят т.нар. гръцка митология.

Христо Маджаров: Хан Аспарух е християнин и застъпник на вярата. Кръстът е присъствал в живота на висшите сановници на държавата столетия преди официалната история да ни запознае с покръстването на народа от Борис. Какви са причините заговорът срещу българите да е в ход години наред, и дойде ли времето, когато последните наследници на славните ханове ще бъдат заличени от картата на света. Спекулации или факти.

Стойчо Керев: Ето го въпросът, г-н Маджаров: Спекулации или факти?

Христо Маджаров: Факти, добре. Фактите са стъпки на истината. Може да се играе с тях, може те да се подредят така че да се получи друг пъзел, както и беше. България не можеше да бъде по-голяма от своят старши брат. Както българските църкви не можеха да бъдат по-високо от джамиите, през турско време имаше такъв закон. На тържествата 1300 годишнината.

Стойчо Керев: Защо не ги уважиха тогава от Москва?

Христо Маджаров: Казаха, че това е национализъм, а ние вървим към интернационализъм. И казаха, че Людмила много си позволява. Но Амаду-Махтар М’Боу, който беше тогава председател в ЮНЕСКО, обяви година на България, която 2 месеца преди това, доколкото си спомням, Людмила изчезна от сцената на физическия живот. И той вдигна цялата организация на крака в памет на тази, която ни накара да четем история. Тогава и камбаните и асамблеите – всичко беше затворено, защото се каза, че това е прекалено. Людмила беше викана в Москва, аз съм показал снимки в книгата „Зората на водолея“, където другаря Брежнев ѝ се кара, че си позволява твърде много. Да ходи с американски бизнесмени, които искат да разработят нашия нефт, да говори, да сключва договори и културни договори, и т.н. Което просто пречеше на великите сили. Когато вади тези факти, ми се казва: Ти си русофоб. Не съм русофоб, аз съм лъжофоб. Имам много приятели и в Русия, и в Гърция, където ме канят на лекции. Но имперските интереси и стремежи винаги са били срещу истината за сметка на българската история.

Стойчо Керев: Спрете за секунда, и да се вгледаме в следната теза: Русия освобождава България от турско робсво, за да усвои намеренията си за присъствие на Балканския полуостров и Дарданелите. Това, според Вас, е самата истина?

Христо Маджаров: Да, Босфора, по-точно. Да, това може да се докаже. Например тук беше извадена една фигура, Пушкин, че не е само поет, а и историк. Но не беше казано, че той има български корен и че има стихотворение, в което обвинява Русия, че продава братята българи на чужди идеи. След което беше инсцениран този дуел, и той беше ликвидиран. И защо припада императора, затова защото му се казва, че на Иван Грозни се знае наследникът… Би трябвало да се радва. А Иван Грозни, между другото, се обяви за цар на българи и руси. Първо са българи, и второ – руси. Такава е историята.

 Стойчо Керев: В голяма част от по-старите източници се казва, че Киевска Русия е основана със значимо българско участие.

Христо Маджаров: Шамбат Кий, брат на Кубрат – на негово име е Киев. Той е бил задния му порт, или фронт. Той е владеел половината Европа – Дуоба се казва империята му, която я няма в историческите източници. След 30 годишно управление франките го бият и той се връща при Кубрат и казва: Може ли пак да ме приемеш. Имат някакъв спор. Всеки логик би казал: Каква е тази Стара Велика България, на която Кубрат бил последният цар. Представете си, вие основавате фирма, която е старата велика фирма. Е, може ли да основете стара велика фирма?! Кубрат не може да бъде първият, той е последният от Старата Велика България. Няма никаква история в руската енциклопедия преди Кубрат. Но в италианската има.

Стойчо Керев: Каква е връзката на Кубрат с християнството?

Христо Маджаров: Кубрат е бил приятел на император Ираклий. Заедно са расли, заедно са били посветени. Има картини, които аз донесох от Волга по случай това посвещение. Регистрирано е едно такова посвещение в 610 г. с целият императорски двор. Само че това не е посвещение тогава в христянството, а едно обикновено чиркуване. Не е първото. И това стои върху кръстове, и в гроба на Кубрат, и във вещите на Аспарих. Тези кръстове стоят и те показват чия вяра са приели. Само че нашето християнство на Волга – ходихме там, издадохме книга „Древните българи чуваши“. Нашето християнство е било по-особено.

Стойчо Керев: Арианско?

Христо Маджаров: Арианско, да. Тук траките са имали такова.

Стойчо Керев: Някои казват, че това е истинската вяра.

Христо Маджаров: Да, по-близо до учението на Исус, отколкото това, което Павел, спорейки с римските теолози, той трябва да издигне личността на Исус над техните богове, да го възвеличае. С което той има противоречия, караници с апостолите. Те казват: Нашият учител не беше този, който ти там лансираш. Той казваше: Аз трябва да се наложа над римската теология. И там има идеологически спор. И той се пренася във Византия, където императорът, за да бъде император – той е от Ниш – казва на Мизите (Северна България): Ако вие помогнете на мен, християни, аз ще сменя религията на Мирта (на която той е жрец) и ще направя християнството официална религия в империята. Само гласувайте за мен. Това е предизборно обещание. За разлика от съвременните предизборни обещания, на които сме свидетели, че не се изпълняват, той е изпълнил. Майка му е армейка, тя го подкукуросва по тази линия. Но това християнство не е оригиналното.

Стойчо Керев: Господин Маджаров благодаря ви за разговора.