Сред безбройните разкази за живот след смъртта, за тунели от светлина и срещи с отвъдното, съществува една почти забранена тема — възможността за отказ.
Да откажеш прераждане. Да кажеш: „Не.“ На какво? На самото Върховно Колело на съществуването.
Докато повечето духовни традиции приемат цикъла на самсара. Раждане, смърт, прераждане. Като неизбежен път на душата към усъвършенстване, в сенките на тези учения се крие и една еретична възможност: напускане на играта.
Наричат го освобождение
Или по-смело – отказ от участие в матрицата на въплъщенията. Историята, която ще разкажем, идва не от манастир или храм, а от един съвсем обикновен човек.
Самотен пътешественик, скитащ между Непал, Турция и Перу. Наричал себе си с псевдонима Елджар – „онзи, който не се завръща“.
Живеел скромно, говорел рядко, но записвал всичко. Тетрадките му, открити след смъртта му в планинско село в Еквадор, съдържат едно и също изречение, повтаряно стотици пъти:
„Върнах се, за да си тръгна завинаги.“
Елджар твърдял, че при преживяване на клинична смърт е преминал през т.нар. бардо – междинното състояние между два живота, описано в Тибетската книга на мъртвите.
Там не го посрещнали ангели, а нещо далеч по-древно – съзнание без форма, което му предложило „нова възможност“ в света на хората. Но той отказал.
Твърдял, че видял механизма — как се избира семейство, генетичен код, травма, дълг и сценарий. И заявил: „Аз не съм тук, за да уча. Аз съм тук, за да се пробудя.“
Какво означава да се откажеш от прераждане?
В източните школи това се счита за върховна реализация – нирвана. Но при Елджар няма екстаз, няма възторг.
Има яснота, тишина и решение. Той отхвърлил възможността да „помага на човечеството“, като се въплъти отново.
Не защото бил безсърдечен, а защото видял колко често духовното спасение е капан, в който егото облича дрехите на светостта.
Когато го попитали в едно от редките му интервюта за малък боливийски вестник какво ще стане с душата му, ако не се върне, той отговорил:
„Ще се разтвори. Не в нищото, а в цялото. Душата не е безсмъртна. Безсмъртно е само съзнанието. Аз се отказвам от името си.“
Разказът му не може да бъде потвърден от науката
Духовните учители се разделят в мненията си. Едни го наричат пробуден, други – прелъстен от илюзията на собствената си воля.
Но една истина прозира през мълчанието му, че човекът не е просто жертва на космичния цикъл.
Той е участник със свободна воля. И понякога, когато тя е съвършено ясна може да излезе от играта.
Някои ще кажат, че Елджар е избягал от мисията си. Други, че е намерил истинската врата навън. Но може би най-дълбокият въпрос не е за него, а за нас:
Ако можехте да изберете… бихте ли се преродили отново? Или бихте казали: „Стига толкова.“
НП/СК