Когато Карл Сейгън и Стивън Соутър създават телевизионния филм „Космос“ в края на 70-те години много неща са различни.
В онези времена САЩ и Съветският Съюз
държат цялата планета като заложник на една безкрайна криза наречена Студената война. Богатството и научният гений на нашата цивилизация са впрегнати в бясна надпревара за въоръжаване.
В нея са включени повече от половината световни учени и светът е затрупан с 50 000 ядрени оръжия.
Но дори сега, след най-плодотворните години в историята на науката, прозренията на Сейгън се оказват пророчески.
Те са не само история на научните постижения, но и опит за извисяване на духа до едно фундаментално прозрение: единството ни с Вселената.
Вероятно знаете, че Карл Сейгън е учен поел много удари заради дързостта си да разсъждава.
Търсенията на 40 000 поколения
от наши прадеди доведоха до откритието на родните ни координати в пространството и времето.
С помощта на изключително могъщите методи на науката човечеството успя да възстанови вихъра на космическата еволюция и да открие собствената си роля във великата й история.
Сейгън твърди: „Космосът е всичко, което е било, е и някога ще бъде. Размислите за космоса не дават покой. По гърба ни преминава тръпка, гласът ни потреперва… едно странно усещане като далечен спомен за падане от голяма височина.
Осъзнаваме, че се докосваме до най-великата загадка. Големината и възрастта на космоса са отвъд границите на обикновения човешки разум.
Изгубен някъде между безкрайността и вечността, е нашият мъничък планетарен дом, Земята. За първи път е в нашата власт да решаваме съдбата на планетата ни, която е и собствената ни съдба“.
Според Сейгън
нашият вид е млад и смел, и любопитен. Той има голям потенциал.
През последните няколко хилядолетия човечеството направи най-невероятните и неочаквани открития за космоса и мястото ни в него.
Бъдещето зависи от това доколко добре разбираме този космос, в който се реем като мъничка прашинка в утринно небе.
По дългия път на науката в космоса
се срещат галактики, слънца и планети, живот и разум, които се зараждат, развиват и загиват.
Светове от лед и звезди от диамант, атоми с големината на слънца и вселени по-малки от атом. Но това е и история на собствената ни планета.
Това е история и за нас – как сме достигнали до настоящите си знания за Космоса, как той е оформил еволюцията и културата ни и каква би могла да бъде съдбата ни.
За да открием истината,
е нужно и въображение, и скептицизъм. Без страх от разсъждаване, но и внимателно отличаване на разсъждението от факта.
Космосът е препълнен с примамливи истини, с изтънчени взаимоотношения, с прекрасния механизъм на природата.
Повърхността на Земята е брегът на космическия океан. На този бряг сме научили почти всичко, което знаем. Напоследък започнахме да навлизаме малко по-навътре, може би до глезените, а водата не изглежда така гостоприемна.
Една част от нас знае, че това е мястото, откъдето сме дошли. Ние копнеем да се завърнем… и можем да го направим, защото космосът е и вътре в нас.
Ние сме изградени от звездна материя. Ние сме средство космосът да опознае себе си.
Пътешествието за всеки от нас започва тук
Изследваме с кораба на нашето въображение неподвластен на обикновените ограничения за скорост и големина.
Изтъкан от музиката на космическата хармония, той може да ни отведе навсякъде в пространството и времето.
Съвършен като снежинка, органичен като семе на глухарче, той ще ни отнесе до световете на мечтите и световете на фактите.
Интелигентните същества са еволюирали и са преработили планетарната повърхност в едно мащабно инженерно предприятие.
В галактиката Млечен път може да има много светове, в които материята е развила съзнание, но ние сме творение достойно за звездите.
НП/2022