Бунтът на планетата започна. Странните земетресения

от проф. Бойко Рангелов, Минно – геоложки университет „Св. Иван Рилски“

В историята на планетата Земя съществуват много катастрофални събития, за които учените и до днес нямат обосновани обяснения. Новото познание и проф. Бойко Рангелов започват поредица от научни статии, наречена „Странните земетресения и сеизмични огнища“. За да е ясно, какво се разбира под „странни” са дадени някои дефиниции.

Това са земетресения, за които:

1. Наблюдаваните ефекти, предизвикани от тях, не могат да бъдат лесно обяснени или моделирани от съвременните сеизмологични знания и практики.

2. Показват особености, които не са общи черти за повечето земетресения.

3. Са разположени на места, които не са лесно обясними.

4. Предизвикват екстремни или необичайни ефекти, наблюдавани за първи път.

Сеизмични огнища, за които е в сила, че предизвикват странни земетресения и проявяват свойства, които не се вписват лесно в общоприетите геодинамични понятия и сеизмологични практики. Разглежданите сеизмични събития са разположени във времето в исторически или съвременен план (т.е. след създаването на инструменталната сеизмология – около началото на ХХ век). Преди това науката сеизмология е описателна, но съдържа достатъчно данни, за да се класифицират земетресенията като „странни”.

Земетресението в Лисабон от 1755 година

Земетресението през 1755 година е разрушило Лисабон и предизвикало цунами, достигащо на места до 9 метра в залива на река Тахо. Нито един геодинамичен модел досега не дава достатъчно надежден отговор, къде е бил епицентърът на това земетресение и каква е била силата му, за да предизвика тези ефекти.

---

Противоречието идва от там, че наблюдаваните времена на пристигане на сеизмичните вълни никак не съвпадат с времената на пристигане на вълните цунами, ударили португалския бряг. И двете събития са били отлично документирани от Маркиз Дьо Помбал, кмет на Лисабон по онова време.

Земетресението, заедно с последвалото го цунами са предизвикали над 30 000 жертви и грандиозни разрушения в Португалия. И все пак крепостта Сао Джордже (Хорхе) е оцеляла без драстични разрушения – факт, очудващ и до днес специалистите. Като се има предвид, че крепостта е върху твърда скала, това би могло да бъде обяснено поне донякъде. Много по-сложен е въпросът с уточняването на епицентъра на труса и потенциалния източник на цунами. Изследванията показват драстични разминавания в моделните епицентри на двете събития.

---

Две хипотези

Едната приема, че източниците на двете събития съвпадат. Всички геофизични изследвания не потвърждават тази хипотеза, защото не са открити никакви премествания по морското дъно, които неизбижно съпътстват подобни силни трусове.

Втората е, че мощният трус е предизвикал интензивни кални потоци (наречени турбидити) по дъното на Атлантика. Те, от своя страна, са генерирали гигантските вълни. Само че и в този случай няма документирани такива кални потоци по дъното на Атлантика.

Но има и една трета конспиративна теза

Мощният трус е отделил енергия, способна да създаде мини „черна дупка”, която взривявайки се след известен пробег към брега, е генерирала гигантското цунами. Който е посещавал Лисабон, знае как изглежда устието на река Тахо – огромен естуар с дължина от няколко десетки километри и ширина около десетина. Да се запълни цялото това пространство с вода от Атлантика се изиска много по-мощен източник на енергия от труса с магнитуд около 8.

Подобни трусове предизвикват размествания по морското дъно, които е невъзможно да не бъдат открити със съвременни геофизични методи (сеизмични, ехолотски, батиметрични). Проведените изследвания по дъното на Атлантическия океан, обаче, не откриват подобни дислокации. Поради което и до ден днешен, съвременната сеизмология, не е в състояние да създаде адекватен модел на труса и последвалото го цунами през 1755 година.

Създаването и безследното изчезване на „мини черната дупка” в момента изглежда една хипотеза, обясняваща поне донякъде, странностите на това катастрофално събитие.

НП