Братството на империите Ротшилд и Рокфелер, обяснено от Дейвид Айк

Рокфелер са едни от най-прочутите милиардери

Те станали известни след като Джон Дейвидсън Рокфелер и брат му Уилям натрупали състояние от предизвикващата многобройни спорове компания „Стандард Ойл“ с нейната мрежа от финансови машинации, които никой не можел да проумее.

Внукът на Дж. Д. Рокфелер, Нелсън, станал вицепрезидент на САЩ и играл водеща роля зад кулисите в американската политика.

В центъра на зараждащата се империя на банковия и инду­стриален елит била „Кръглата маса“. Напълно е възможно тя да е била създадена с най-добри намерения от един англичанин, Сесил Родс, на чието име е кръстена Родезия, преди да извоюва независимостта си.

Подкрепен от империята на Ротшилд

той натрупал колосално състояние като експлоатирал диамантени­те запаси и ресурси в Южна Африка.

Родс често изразявал желание да спре войните, като се създаде едно световно прави­телство. Съсредоточено във Великобритания то е можело да се намесва в споровете, преди да станат ожесточени.

През 1891 г. той основал своята, сега опозорена, „Кръгла маса“, която очевидно била вдъхновена от разказите за крал Артур.

Тя се основавала на принципите на Братството,

с тайни ритуали, вътрешни и външни кръгове и многобройни атрибути от други такива организации.

Сред поддръжниците на „Кръглата маса“ били лорд Ротшилд, глава на империята на Ротшилд в Англия. Плюс един друг английски банкер – Алфред Милнър.

Но чак след смъртта на Родс

през 1902 г. бил извършен големият обрат и илюминатите в класически стил ограбили творението му.

Международните банкери на Братството започнали да предоставят на „Кръглата маса“ значителна финансова по­мощ и сред тези банкери бил Рокфелер.

„Кръглата маса“ била използвана за координиране на действията на централните банки и на банкерите на Братството по целия свят, за да се засилва непрекъснато влиянието им върху правителствата.

„Масата“ създала други разклонения,

които да подпомагат, а също така и да прикриват нейните дейности. Адам Вайсхаупт, немски професор, който основал известен клон на илюмина­тите през 1776 г., казва:

„Голямата сила на нашия Орден лежи в неговата потайност; нека той никога не излиза наяве с истинското си име, а винаги да се прикрива зад някой друг с друго занимание.“

Тези организации „паравани“ включвали Съвета за международни отношения в САЩ, а в Британската империя – Кралският институт на външните работи.

И двете били създадени с цел

да направляват външната политика на правителствата така, че да отговаря на амбициите на Братството. Дейвид Рокфелер бил председател на Съвета за между­народни отношения в продължение на много години.

Днес негови хора и политици са инфилтрирани в цялото американ­ско правителство. Елитът от илюминати на Братството започ­нал да прониква в университетите и медиите и сега присъства навсякъде.

То със сигурност контролира и медиите. Д-р Каръл Куигли пише за този период: „През XX век се разрастна една структура на властта между Лондон и Ню Йорк, която проникна дълбоко в живота на университетите, в пресата и във външната политика. В Англия център бе групата около „Кръглата маса“, докато в САЩ това беше Дж. П. Морган и компа­ния или неговите местни филиали в Бостън, Филаделфия и Кливланд.“

Целта на банковата и политическа мрежа на Братството

била да създаде световна финансова система, в която цент­ралните банки и други частни интереси в банковото дело да работят заедно.

Те щели да координират действията си, за да контролират правителствата и икономиките, като създават оживления и банкрути, манипулират валутните курсове и подкупват политици с добре платени постове във финансовия свят.

Всеки път, когато си купите вестник, можете да се натък­нете на тези неща, които стават всеки ден.

Центърът на тази банкова мрежа

трябвало да бъде Банката за международни разплащания в Базел, Швейцария.

Значителна част от мани­пулирането на света се координира от Швейцария, затова няма нищо мистериозно във факта, че тази страна никога не е била нападана по време на войните, организирани от Брат­ството.

Идеята за централна банка, измисляща пари, които не съществуват, от дълго време се оспорва в Америка. Двама от нейните бащи-основатели – Томас Джеферсън и Джеймс Мадисън, искали тази банка да бъде под контрола на правителството.

Те прозрели опасностите, които криела всяка друга система. Но един друг човек, Алекзандър Хамилтън, бил твърдо решен да създаде Централна банка в частни ръце.

За негови поддръжници се смятали Английската банка и Ротшилд

През 1786 г. САЩ потънали в първата си по-значима икономическа депресия, причинена от даването на заеми от банките, които правели пари от нищото и водели политика, подчинена на собствените им интереси, включително и собствената банка на Хамилтън в Ню Йорк.

Населението било обложено с тежки данъци, за да се изплатят лихвите по банковите заеми на федералното правител­ство и държавните власти.

НП©/ По материали на Дейвид Айк