В продължение на векове йоги изтъкват невероятните ползи от медитацията. Напоследък, тя се превърна в едно от масовите средства за лечение на тревожност и стрес. А дълбокото дишане доказано успокоява нервната система и намалява ритъма на сърцето. Любителите на медитацията, които практикуват техники за дишане, обикновено твърдят, че такива практики са в състояние да заглушат или дори да забавят ума и мислите. Това повдига въпроса как точно медитация и контролираното дишане засягат нашия мозък?
Дишането през носа може да се счита за „дистанционното управление на мозъка“, защото директно се отразява на електрическите сигнали в секторите на миризмата в мозъка.
Учени са разгледали симптоматиката при 60 здрави участници. Целта е била да открият последиците от дишането през носа върху паметта и емоционалното поведение. На участниците са показани едновременно уплашени и изненадани лица. След това те трябвало незабавно да определят емоционалното изражение на лицето. Оказва се, че участниците идентифицират уплашени лица много по-бързо, когато са вдишвали през носа, отколкото, когато са им били показани изображения при издишване или вдишване през устата.
Резултатите от изследването показват, че актът на дишане през носа играе съществена роля в координацията на електрическите мозъчни сигнали в мозъчните сектори, които получават информация от носа. Ясно е, че дишането през носа, дори когато не миришем нищо, се отразява на нашите емоции и памет.
Издишването е също толкова важно. Проучванията показват, че контролираното дишане, което често означава бавно вдишване и издишване и медитацията могат да имат изключително благоприятен ефект върху човешкото здраве.
Това не е първото проучване, което цели да докаже ефектите от контролираното дишане. Изследване, проведено от изследователи от Харвард в болницата в Масачузетс, доказва, че медитацията възстановява сивото вещество в мозъка. То е свързано с паметта, усещането за себе си, съпричастността и стреса. Участниците са практикували средно 27 минути на ден упражнения и са имали значителни подобрения само след два месеца. Това е едно от първите изследвания, които доказват, че медитацията може да променя мозъка.
Релаксация е точно обратното на „борба или бягство“ и се занимава с парасимпатиковата нервна система, известна като медитация. Тя може да се постигне чрез контролирано дишане, йога и други практики. Според Хърбърт Бенсън, от Harvard Medical School, релаксацията може да противодейства на физиологичните промени, стреса и борбата или бягството като отговор. Включително и напрежението в мускулите, главоболието, бързия пулс и повърхностното дишане.
Според друго проучване, което сравнява група медитиращи с група не медитиращи, медитацията може да има дългосрочни ползи, включително подобряване на психичното здраве и здравето на клетките.
В допълнение към физиологичните промени, медитацията също може да предизвика емоционални и психологически подобрения. Това изследване доказва, че опитни медитиращи произвеждат повече мелатонин. На последно място според Елън Л. Идлер, професор в Емъри колидж, тези, които практикуват духовни практики, са по-склонни да направят положителни и здравословни избори. Според него чрез медитация ние можем да намалим нивата на хроничния стрес и заболяванията.
НП/ CE