В древни времена всеки от нас е бил част от Божественото съзнание: един разум, много мисли и всеки от нас една Божия мисъл.
Всички души творели заедно с извора на живот. Създали сме живот с Божията искра. Но с годините и еоните душите започнали да се вглеждат не където трябва.
Дотолкова сме били привлечени
от физическото в творенията си, че постепенно сме загубили съзнание за собствената си божествена природа.
Започнали сме да се идентифицираме с материалната плоскост и в един момент сме се въплътили в своите създания. Ето как се появило определението „паднали ангели“.
Всъщност „въплътили“ сме душите си в създадените от нас физически същества, защото всички ангели и души имат своя свободна воля.
Този подход се оказал погрешен
защото предполагал самоорганизация, която изключва божественото и е съсредоточена единствено около материалното.
Следователно той довел не толкова до еволюция на божественото в човешкия род, а по-скоро до тържество на материалното.
Според Едгар Кейси и юдейско-християнския мистицизъм ангелите предвождал Луцифер. Името Луцифер означава носител на светлина.
Той и душите около него били по-малко подготвени за въплътяване във физическото, отколкото тези, които ги предхождали.
Те ловко били хванати „в капана“ на физическото, превръщайки се в поредна вълна от „паднали ангели“.
Първоначалната позиция на Луцифер
като архангел на Божествения ред го приравнявала с „пазач на човечеството“.
След попадането в капана на физическото въплъщение той се превърнал в обвинител на човечеството.
Падналите ангели на Луцифер учели, че първоначалните физически въплътени души трябва да преминат през кармично обусловени уроци и преживявания.
Налагало се да преживеят толкова цикъла на въплъщение, колкото е нужно, за да разберат своята божественост.
Така се разразила двойственост и борба между първоначалните души, които сега ревностно се идентифицирали с материалното на плоската земя и ангелските създания от енергия и светлина, чиято цел била да преподават божественото на земята.
НП