Как би се променил светът, ако хората припознаят интересите на човечеството с предимство пред националните? Имат ли шанс тогава тайните общества и различните извънпланетарни фракции да установят окончателно и завинаги властта си над хората? Неправдите от страна на държавите все по-често надхвърлят границите на допустимата тежест. Кой имплантира античовешки заповеди в главите на президенти и диктатори? Възможно ли е да си представим човечеството като правен субект и как тогава всички свободни технлогии, които се създават и съществуват, могат да бъдат собственост на човечетсвото, а не на държави или корпорации. И на-важното условие за просперитет на човек във Вселената: представителството пред извънземни цивилизации ще става от делегати на човечеството, а не от президенти на държави или генерален секретар на международна организация.
Стойчо Керев: Александър Миланов, обещахме си да започнем днешния разговор с божествената същност на човека.
Александър Миланов: Този въпрос е много важен от гледна точка на личното изграждане на самосъзнание. Теоретично да допуснем, че има божествен произход на всеки човек. Т.е. това, за което аз казвам – не просто създаден от Бог, който му нарежда какво да прави и очаква определено поведение, би го наказал за друго поведение, или нещо подобно. Говоря за Първоизточник, любяща сила, която желае да изследва себе си и избира една от формите на това това изследване да бъде човешката. Тази богата форма с много генетични потенциали, която помага на Бог да разбере повече за себе си. Т.е. всеки човек е божествено проявление. Това имам предвид, когато казвам за божествен произход на човека. До какво би ни довело, ако приемем подобна теза? На първо място – огромно самоуважение и огромно уважение към всички останали. Защото, ако вие блокирате нечие развитие на някого и го принуждавате да върши нещо или се държите нехуманно с него, то вие пречите на божествения източник да развива себе си и да разкрива своите потенциали. Т.е. за нас става от ключово значение това как изграждаме социалните връзки между хората – дали са такива, които са от полза на едно хармонично развитие или са в ущърб на това развитие.
Стойчо Керев: Тази божественост как дава онази надстройка, която ще доведе до това да определим човечеството като правен субект, за който говорите?
Александър Миланов: Тази надстройка е нещо различно, защото, ако трябва да сме честни, съвременният социален ред не подхожда с визията, че всеки човек е еднакво значим с останалия човек. Още по-малко да го разглежда като микрокосмос на някакъв макрокосмос.
Стойчо Керев: Но ще се съгласите ли с някои автори, които твърдят, че всъщност държавите се отнасят нехуманно, нечовешки със своите граждани?
Александър Миланов: Безспорно. Това е очевидно за всички.
Стойчо Керев: Държавите облагат гражданите с непосилни данъци. Държавите се стараят да взимат все повече, отколкото да дават. Говоря за критичната маса от становища, която се акумулира тези дни в голяма група автори.
Александър Миланов: Точно така. Аз бих видял много по-директни нехуманни проявления. Предният път дадох пример за смъртно наказание – това е типичен пример за поведение на държавата срещу човечеството, независимо какво е извършил даден човек. Достъпът до блага и начинът за разпределяне на блага, т.е. данъчната политика, е косвено потискане. Но идеята в момента не е да упрекваме някого. Идеята е да намерим нов социален ред.
Стойчо Керев: Ние правим уговорката, че започваме да разсъждаваме философски на тази тема.
Александър Миланов: Именно. Това, което можем философски да стигнем до заключение, е че нямаме недостиг на ресурси на нашата планета. Има недостиг на финансови средства, защото лихвата не е в обръщение. Т.е. винаги имаме дълг за всички останали. Но това е финансово-икономическа логика, която е избрана, за да подчинява. Икономическите блага – това, което имаме като ресурси на планетата, са абсолютно достатъчни за представителите на човечеството и могат да бъдат разпределяни и за бъдещите поколения. Тази визия отсъства днес. Защото, както знаем, държавите или техните корпорации, хората много често насочват негативна енергия към корпорацията. Но те не трябва да забравят, че корпорацията е едно явление, което държавата е създала и поддържа, т.е. конкурентните отношения за развитие на икономиката. Нито една корпорация не обича конкуренция. Как може тази корпорация да живее спокойно и да съществува нормално, да се развива собствено. И това, което на нея ѝ се дава, е да използва ресурса, който ѝ е под ръка, а именно човешкият ресурс. И тя започва да се държи с него по един нехуманен начин. Защото самата тя като субект, частно лице, е принудена да оцелява и просъществува.
Стойчо Керев: А Вие уверен ли сте, че корпорацията служи на човешки интереси?
Александър Миланов: Със сигурност не служи на човешки интереси. Точно това казвам.
Стойчо Керев: Имам предвид на интереси извън нас, извън планетата?
Александър Миланов: Има различни корпорации, нека да го кажем. Има много социално отговорен бизнес. Има фондации или организации, които са частни субекти, които се стараят в тази среда да направят нещо различно.
Стойчо Керев: Но в този разговор, те не са обект на нашето внимание.
Александър Миланов: Да. Директно влияние със сигурност има от външни фактори. Държавни и недържавни. Не бих желал да спекулирам по въпроса. Може ли една корпорация да създаде нещо градивно за човечеството – естествено, че може, и го е правила много пъти. Въпросът е, може ли това, което е създала, да се използва още по-добре в интерес на човечеството? Може. Защото това, което правим днес на практика е, че ние организираме икономическия ни ред на базата на визията на една корпорация. Т.е. основния бизнес, основните трудови отношения са в частния сектор. А частния бизнес решава за какво да използва даден човек и той не се интересува дали човекът се самоосъзнава като микрокосмос. Не се интересува дали има достатъчно свободно време за своите близки. Защото корпорацията е принудена на практика, поради данъчното бреме, за което Вие споменахте, да прави печалба.
Стойчо Керев: Но виждате, че отново в дъното на всичко стои държавата.
Александър Миланов: Редът, който държавата поставя. Корпорациите имат вече много силно влияние върху държавите.
Стойчо Керев: Безспорно. Много споразумения се подписват под техен натиск, и т.н.
Александър Миланов: Споразумения под техен натиск и на практика те назначават водещи фигури. Или поне техните интереси са такива, че не могат да бъдат пренебрегнати. Точно затова аз казвам, че следва да има йерархия на правните интереси, т.е. интересът на човечеството, поставен отгоре. Държавен интерес, частен интерес. А ако това бъде възприето, това ще може да даде възможност нечии користни интереси, които включват дори избиване на хора, унищожаване на реколта с цел повишаване на цени, потискане на информацията за населението с цел удобни потребители. Това не е в интерес на човечеството.
Стойчо Керев: Каква е следващата стъпка?
Александър Миланов: Как да се организираме социално по по-хармоничен начин. Има ли такива начини? Нека да започнем с малки организации. В това, за което пиша, не става въпрос задължително за някаква социалистическа революция, която да убива нечии хора. Напротив. Не може интересът на човечеството да бъде защитаван с налагане на нечии визии или с унищожаване на групи хора, или расово превъзходство на едни над други. Това са изключително ограничени визии.
Стойчо Керев: Мисля, че всичко, за което говорите, води към една единствена доста солидна мисъл. И тя е, че по този начин Вие въвеждате човечеството в отношения с други светове.
Александър Миланов: Това е един от основните акценти. Въпреки всичко останало, за което разсъждавам и пиша би било от полза за хората от гледна точка на вътрешната самоорганизация в държава, в корпорация, в семейства и т.н. т.е. холистичния подход, а именно движеща сила в служба на цялото. Не говоря за самоцелен алтруизъм, който човек лишава всичко у себе си, за сметка на другите, а говоря за балансирано създаване на отношения, в които човекът и организацията участват. Но не с цел да вземеш нещо от някого, да се възползваш от нечия потребност, а удовлетворяваш, защото знаеш, че вие сте едно цяло.
Стойчо Керев: Тук идва на дневен ред един основен въпрос, и това е въпросът за представителството, за което споменахте в първата ни среща. Искам да го продължите.
Александър Миланов: Нека да подходим рационално. Както споменахме, не е правилно американски президент, руски или китайската комунистическа партия да представляват човечеството. Нито поотделно, нито заедно. Нито папа, нито патриарх, нито лама няма това юридическо правомощие, няма тази представителна власт.
Стойчо Керев: Представителна власт или представителна функция – кое ще бъде по-редно да употребим? Ако Ви хвана в собствения Ви капан.
Александър Миланов: Аз мисля, че юридически се говори за представителна власт. Защото ако има някой, който представлява човечеството пред извънземна цивилизация, той ще извършва действия, които обвързват цялото човечество. За да могат да извършват този акт, ако си го представим практически: качва се някой на космически кораб: „Кой сте Вие, кого представлявате?“ Ако каже: „Аз съм американски президент“ – то 300 милиона не ни вършат работа. Това е шеговит пример. Но представителната власт, в случая, за да се формира, е необходимо човечеството да бъде самоосъзнато като субект, да има орган, индивидуално човек да декларира принадлежност към този орган и структурите вътре да излъчат човек, който да извършва тази представителна функция. Ако бъде извършено това действие, това на голяма част от зрителите звучи доста нереално, хипотетично, забавно. Който не желае, нека да го разглежда като игра на мислене. Обаче за държавници, които знаят за съществуване на извънземни цивилизации и чакат да видят какво ще се случи, това е просто една допълнителна концепция, която може да подпомогне за разрешаването на определени проблеми.
Стойчо Керев: Два основни въпроса. Още веднъж правя уточнението, че разсъждаваме свободно. Първият проект е човечество.
Александър Миланов: В моите представи човечеството е звездна раса с огромни генетични потенциали – вече над 12-то измерение с достъп на кодове от много високи нива, която може да подпомогне раси, които са загубили пътя си, но без да бъде заробвана от тях. И която има една основна мисия, и тя е свързана с планетата Земя, по-специално възстановяване на доброто функциониране на темплара на планетата, внасяне и енергийно вливане в ядрото на Земята тези енергии, които ще помогнат Земята да продължи своята мисия и своя път.
Стойчо Керев: Втори основен въпрос: кои са истинските господари на човечеството в момента?
Александър Миланов: Да, човечеството е било заробено, това всички го виждат. Дали ще го наречем икономическа зависимост, дали ще е форма на пренебрегване на интересите на повечето хора. Но те все повече имат възможност за такъв тип дейност. Не бих се спирал толкова подробно на звездни раси, които имат функции на покровителство. Трябва да се знае, че в различни периоди те са имали различни цели. Тези, които само са декларирали, че са по-големи звездни братя, които ще помогнат на човечеството, а всъщност са желали да попречат събуждането на неговите генетични потенциали, те вече са осветени. За тях се знаят вече техните мисии, техните желания, не са тайна.
Стойчо Керев: А възможно ли е точно те умишлено да се опитват да заключат присъщи на човечеството функции като докосване до съвсем нови технологии, докосване до изключително силни ментални състояния? Излишно е да казвам, че все по-често се отключва телепатичния разговор между хората.
Александър Миланов: Със сигурност. За съжаление трябва да кажем ясно, че те се стремят да управляват и процеса на отключване. Те ви запознават с технологии, които са вредни за човечеството. Изглеждат привидно добри, а на практика технологии, които вредят на околната среда, независимо, че изглежда, че безплатно са използвани. Или извършват контакт с човека, който е готов за такъв контакт, като му дават грешна история на човечеството, с цел да го подчинят и да може той да извършва действия, които са изгодни за тях.
Стойчо Керев: Някъде бях срещал много задълбочено изследване, че е възможно декодиране, което да доведе до изключително пагубни действия във вреда на човечеството. Това обикновено се случва в моменти, в които (както обичаме да казваме) ситуацията е на кантар.
Александър Миланов: Ситуацията наистина при нас е на кантар от 20-30 години. Много времеви линии са разиграни и много изненадващ е пътя дори за тези, които смятат, че контролират човечеството. Някои от нещата ще се случват, които са били планирани, няма как. Но те ще се случват, колкото да се даде възможност на някой да бъде тестван дали би пожелал да подмами отново цялото човечество.
Стойчо Керев: Ето това имах предвид.
Александър Миланов: Отново казвам, това е тест. На онзи, който е решил да подмами човечеството, по теми, които говорим с вас в момента (за обединяване на човечеството).
Стойчо Керев: Затова винаги внимаваме. Знаете, че нашата мисия е да предизвикаме ума.
Александър Миланов: Точно така. Критично мислене, включително и към това, което ние говорим. И усещане за това какво стои зад едни думи и какво послание. Някой желае да ни въвлече някъде в негов проект, мисъл, космогония. Това нещо, естествено, ще бъде оставено да се случи, точно защото това е тест за самата организация, за самия човек. Това е тест и за хората, до каква степен са способни да разпознават подобен тип лъжи.
Стойчо Керев: Аз имам една моя лична вътрешна убеденост, че ние сме подготвени за тази стъпка, за която Вие говорите. Дълбоко в себе си човекът има могъща енергия, която чака да бъде отключена. Но светове, различни от нашия, нямат това качество и се опитват да го откраднат от нас. Това е моето вътрешно убеждение. Може и да греша.
Александър Миланов: Споделям. Това е една ситуация, в която ако Земята се е превърнала в един момент в една „лудница“, с хора, които имат нездравословно, нехуманно мислене и всякакви извратени програми за използване на хора и на планетата. Ако на тези същества им е даден шанс в тази „лудница“–изправителна институция– да поправят своето поведение. В един момент са въстанали и са превзели въпросната институция и са поробили докторите и персоналът, който е там и започнат да им налагат техните визии за това какво е нормално, естествено. Въвели са си редът, който смятат за единствено възможен, а именно битката за оцеляване на най-силния. И внушават това нещо масово на хора. Убеден съм, голяма част от хората не споделят това нещо, а просто се примиряват и намират начин да лавират в некомфортна среда, или да я направят по-комфортна за останалите.
Стойчо Керев: Един финален въпрос: Как виждате проектът на човечеството?
Александър Миланов: Трудно ми е да го провиждам. Не мога да кажа нито как ще се възприеме, нито какво ще се случи. Това, което считам за бъдещите десет години за възможно, е на първо място, че тази вълна е отключена. Първият такт ще бъде най-вероятно на опити за религиозно обединение – това, което наблюдаваме вече. Бързам да кажа, че това по никакъв начин не повишава представителната власт на организациите, които са заявили, че са християнски, мюсюлмански, будистки и т.н. Защото по действията се познава дали си християнин или не. След което може би ще започнат проекти в Близкия Изток на арабско мюсюлманско обединение. Това е процес, който вече протича. После този проект ще се сблъска с християнския западен свят. Това е опит за поляризация, който Вие споменахте, ще пожелае да сблъска двете основни фракции, заедно с останалите по-малки фракции, в опит да се контролира процеса и да се контролира ресурса. Моята надежда е, че този ресурс „човек“ ще започне да се самоосъзнава още по-категорично. И ще откаже да бъде въвличан във военни конфликти, зад които стои една и съща организация. Във всичко, което наблюдаваме в момента, всичко се разпределя на една маса.