Скритите сценарии за развитие на света

Метаисторически сценарии и типове държави

Игор Потапов

В книгата „Розата на света” се говори за възможността за развитие на света по два сценария. Те и двата имат за цел обединяване на човечеството. Основната разлика между тези сценарии са принципите, залегнали в основата на бъдещото всечовешко обединение – или високи етични принципи, извисяващи се над извънетичната природа на държавата (провиденциалния план) или принципите на някоя от доктрините, по своята бездуховност най-подходяща за замислите на Урпарп (инферналния, пъкления план).

Да разгледаме предполагаемото развитие на първия сценарий, в съответствие с провиденциалния план, както той е представен в „Розата на света“:

1) Възникване в една или повече европейски държави на Лига за преобразуване на същността на държавата;

2) Създаване на филиали на Лигата във всички страни; Всеки филиал на Лигата има няколко аспекта: културен, филантропски (благотворителен), възпитателен, политически.

3) Политическият аспект на всеки филиал се превръща – структурно и организационно, в национална партия за Всемирна религиозна и културна реформа. В Лигата всички тези партии са свързани.

4) Именно работата на всички филиали на Лигата, по всички аспекти на тяхната дейност, трябва да бъде импулса, който води обществото от един етап на международната солидарност към следващия чрез сливане на различни регионални и религиозни общности.

5) Провеждането на международен референдум, поставящ под етичния контрол на Лигата редица държави (които са дали съгласие за това чрез референдум) и формиране на Федерация от държави под етическия контрол на Лигата.

6) Провеждане на още един или на още няколко референдума, докато накрая границите на Федерацията не съвпаднат с границите на човечеството. Едва тогава ще се появат необходимите предпоставки за постепенно преобразуване на човечеството под действието два паралелни процеса:

– външен (политико-социално-икономически)

– вътрешен (възпитателно-етико-религиозен)

от конгломерата от държави в общочовешко Братство.

7) Въплъщаване на Розата на света като всечовешка Църква-братство.

Всички изброени етапи са непосредствено свързани с различните видове народоустройство. Достигането на определен етап съответства на смяната на съществуващия тип народоустройство с по-висок.

„… работата е в това, че народоустройствата могат да бъдат няколко типа и да се разбере разликата между тези няколко типа е във висша степен важно. (PM 07.01.48)

При достигането на стадий 2 се извършва разширяване на дейността на Лигата така, че тя да обхване всички страни по света. В резултат от практическата дейност на Лигата за разясняване на същността на държавата, за провиденциалните сили на метакултурите значително се облекчава процеса по обуздаване на уицраорите на метакултурите и така рязко се ограничават агресивните и тиранични тенденции на държавите. Още на този етап трябва да стане невъзможно съществуването на военно-политически блокове, както и на агресивни намерения на нивото на отделните държави или спецслужби.

С прехода от 3 към 4 етап се извършва рязко увеличаване на държавите от 7-ми тип (по класификацията на Даниил Андреев): „Държавно устройство от смекчен тип, създадено при условията на социално-политическа зрелост на свръхнарода и при отсъствие на външна заплаха. Подчиняване на държавното начало непосредствено на силите на демиурга. Начало на отмирането на принципа на насилието. Откриваща се пред йерархиите възможност за подготовка на идеалното народоустройство. Положение на Колективната Душа като съпруга на демиурга.“ (PM 07.01.55)

„Сливане на регионалните съдружества“ може да бъде възможно едва при значително парализиране на уицраорите, тъй като това вече е процес междудържавен. Споменаваното от Даниил Андреев и необходимо условие „отсъствие на външна заплаха“ би могло да бъде постигнато благодарение на съществуването по това време на уицраор, отдръпнал се от демоничния стан и обърнал се към Светлината.

Понататъшното парализиране и поражение на другите уицраори правят възможно „подчиняването на държавното начало непосредствено на силите на демиурга“, осъществявано вече чрез държавните егрегори.

С прехода от етап 4 към 5 се формират държави от 8 тип (междуметакултурно сътворчество на демиурзите) – на този етап съществува вече само един уицраор, обърнал се към Светлината, и сътворчеството на демиурзите може да се проявява в пълна степен.

С прехода от етап 6 към 7 се извършва съзнателно приемано развъплъщаване на последния от уицраорите. Поетичният образ на това възможно метаисторическо събитие, е представен в произведението на Даниил Андреев „Желязна мистерия.“

Премахване на държавата. Превръщане на държавния строй на човечеството в братство. Осъществяване на идеала на Розата на света сред човечеството.

Не е трудно да се забележи, че съвременните събития се развиват явно не по този план, той дори не е започнат и няма дори и намеци за възможност за образуване (поне някъде) на Лига за преобразуване на същността на държавата, или на някаква друга организация със сходни цели и задачи.

За инферналния план на нас ни е известно следното:

1) Санкцията на Урпарп е снета от Жругр и от неговата комунистическа Доктрина – като основа на концепцията за обединяване на света. Санкцията на Урпарп е прехвърлена на Стебинг и неговата концепция (космополитизъм) като най-бездуховна и надеждна основа за бъдещото обединяване на света.

2) Плановете на Урпарп предвиждали обединяване на шрастрите без нахлуването на игви и рарурги в чужди шрастри. Едва след „мирното“ разпадане на социалистическата коалиция може да се постави въпроса за световното господство на космополитическата концепция.

Без да навлизаме в анализ на метаисторическите обстоятелства, можем да констатираме, че да се постигне тази цел се е отдало в края на 1980-те и началото на 1990-те години.

3) Щом като тези планове на Урпарп не са били осуетени и са се сбъднали, значи сега на дневен ред е въпроса за световното господство на космополитическата концепция. Процесите на световното обединение са в пълен ход, задачата на тези процеси е БЕЗДУХОВНАТА концепция за обединяване на света на основата на космополитизма.

4) Тържеството на тази концепция предвижда гибел на всички уицрори с изключение на един – носителят на самата тази концепция. В хода на събитията от 91-2003 години се извърши унищожаването на уицраорите на Югославия и на арабската метакултура.

5) Сценарият на Урпарп не предвижда появата на Розата на света сред човечеството (т.е., той ще направи всичко, за да не се случи това.) По-нататъшното развитие на сценария на Урпарп предвижда обединяване на света въз основа на космополитизма и провеждане, вече след това, на редица мероприятия, които подготвят преобразуването на този конгломерат вече в тирания. Именно тогава ще бъде поставен въпроса за преход от бездуховността към демоническата духовност и за създаването „ на базата на космополитизма, на новото прелъстително, УНИВЕРСАЛНО учение.“

6) УНИВЕРСАЛНОТО учение проправя пътя към всемирната тирания и на сцената се появява самият антихрист, заставайки начело на обединения свят.

Съвременната ситуация потвърждава движението именно по този сценарий, и това, че понастоящем се намираме в п. 4. Заслужава да се обърне внимание на това, че включването в орбитата на обединение с „цивилизования“ западен свят се осъществява чрез НАТО. По този път са преминали всички източноевропейски държави – отначало клетва за вярност към НАТО (съюз на уицраорите на Мудгабр), а след това вече – пътен лист за Европейския съюз. По същия път се готвят да преминат и Украйна с Грузия. Но ако страните от Източна Европа остават или в сферата на въздействие на йерархиите на своите метакултури, или в някакво междинно състояние (както Балканските държави), то Грузия и Украйна са готови доброволно да станат оръдие на йерархиите вече на други метакултури (и преди всичко на уицраора на САЩ). Мракът на този глобален свят е такъв, че сферата на безсъзнателното на хората вече се оказва почти недостъпна за провиденциални влияния свише. Въпреки че от лидерите на Украйна и Грузия тези процеси се представят (а от мнозина се приемат) като някакво „национално възраждане.“

Този процес на обединяване няма нищо общо с обединяването чрез сливане на регионални съдружества, характерен за принципите на обединяване на Розата на света.

Ако Бартрад и Укурмия се окажат в опозиция към инферналните планове и към техния главен изпълнител – САЩ, то това може да се отрази само като разкол в блока на НАТО и формиране (в пълна степен, но не в този условен вид, както се очаква днес) на въоръжени сили на ЕС. Принципен момент представлява именно разкола и излизането на Германия и Франция от НАТО, а съвсем не разлики в каквито и да било политически позиции между тях и САЩ. Тогава вече ще бъде възможно обединяване на европейските и руския уицраор, което сега изглежда просто немислимо.  С това инферналния план ще бъде затруднен и, може би, ще се появи надежда.

Често срещана грешка в разбирането на концепцията на „Розата на света“, е фундаментално погрешни изводи, които понякога се правят поради различията между трансфизическите условия на пленяването на Колективната Душа на Русия, при което преминаваше целият съветски период – от една страна, и относителната свобода на колективните души (демокрацията в Европа) – от друга. Последното не означава, че уицраорите следват волята на демиурзите. Сега Колективната Душа на Русия, Навна, също не е пленена, но това не означава провеждане от руския уицраор на волята на демиурга.

Развитието по един от двата главни сценария не е непроменяема, веднъж и завинаги установила се, даденост. Фактическото доминиране на инферналния сценарий днес – това е инициатива на инферналните сили, по някакъв начин получено от тях предимство в хода на мета-историческото противопоставяне. Но от това изобщо не следва бездействие на провиденциалните сили и стратегическо поражение. На определен етап противодействието може да се осъществява като недопускане на развитието на най-лошия от вариантите на инферналния план, който днес е напълно възможно да си представим, особено във връзка с всички перипетии, през които на Русия се наложи да премине през последните 20 години.

Днес може да се установи известна загуба в темпото и инициативата на инферналния сценарий. Възможно това да доведе до забавяне на движението по този път, а след това – до загуба и на инициативата. Възможно е някога инициатива да набере провиденциалният план, а инферналната цел вече да бъде отклоняване на неговата инициатива, усложняване на неговото претворяване; всичко е възможно.

Но не следва да бъркаме самите тези планове помежду им. Развитието на провиденциалния план, по самия му смисъл, трябва да се извършва в съответствие с основните моменти на неговото съдържание, отбелязани в „Розата на света”. Т.е. началото на провиденциалния план е появата на Лигата, или на други организации, имащи сходни цели и задачи, и по никакъв друг начин. Но и самата поява на Лигата – това все още не е всемирен триумф на Розата на Света – ето какво казва Даниил Андреев за една от алтернативите за развитие:

  „… или, накрая, обединяване на света под егидата на американския или на някой друг от уицраорите. Междувременно, дори Розата на света да възникне сред човечеството, вероятно това ще стане като скрито течение, като едва търпима (а по-късно и като напълно нетърпима) организация, като слаб факел в криптата на катакомбите. За установяване от нея, чрез всемирен референдум, на етически контрол над универсалната държава да се мисли, вероятно, вече няма да се наложи. Универсалната държава ще поеме пътя на универсалната тирания.“ (РM 12.1.8)

Именно този пасаж показва разликата в принципите на обединяване, т.е. обединяване на принципите на американския космополитизъм (което се осъществява днес, но в малко по-различен контекст) изобщо не е обратимо в своята противоположност и никак не може да съдейства на плановете за обединяване на Лигата – точно обратното: явява се значително препятствие по пътя към Розата на света.

РЕЧНИК

Агга – всички видове материалности на нашата брамфатура,  създадени или създаваеми от демоническите начала. Структурно се отличават от материалностите физически и изобщо от сиайрата с това, че количеството първични слагаеми агги е крайно ограничено и нито една от нейните елементарни частици не притежава нито свободна воля, нито одушевеност.

Антикосмос – условно означение на съвкупността от всички светове, създавани от демоническите начала и предполагаем заместител на Божествения космос. Към антикосмоса на нашата брамфатура днес принадлежат слоевете: Шог, Дигм, Гашшарва, Суфетх и Дъно.

Аримойя – днес създаваният затомис на общочовешката култура.

Арунгвилта-прана – безлична, безсъзнателна тънкоматериална субстанция разлята в Енрофа, преливаща се от тяло в тяло и обезпечаваща възможността за индивидуални органически съществувания. Чувството за присъствие на арунгвилта-прана е било оста на душевния живот на праанимистическото човечество и се явява, явно, най-древното от откровенията.

Астрал – тук: второто от финоматериалните обвивки на монадата. Шелт – първото от тънкоматериалните обвивки, създава се от самата монада; в създаването на астрала взема участие великата стихиал Майка-Земя. Тя взема участие в създаването на индивидуални астрали за всички същества на Шаданакар – хора, ангели, даймони, животни, стихиали, демони и даже Велики Йерархии, когато последните се спускат в слоевете, където това е необходимо. Астрал – висшият инструмент на шелта. В него са съсредоточени способностите за духовно зрение, слух, обоняние, дълбинна памет, способността за полет, способността за общуване със съществата от други слоеве, способността за съзерцание на космически панорами и перспективи.

Бартрад – френският уицраор.

Брамфатура – почти всяко небесно тяло притежава редица разноматериални слоеве, които образуват взаимосвързана и взаимообусловена система. Брамфатури се наричат такива системи, които са обединени от общността на процесите, протичащи в техните слоеве. В болшинството брамфатури на нашата Галактики основен процес, обединяващ слоевете на всеки от тях, е процесът на борба на Силите на провидението и демоническите сили. Има, обаче, и такива брамфатури, които са попаднали изцяло под демоническа власт, както и такива, които вече изцяло са се освободили от нея.

Воглеа – името на великия демон на женствената природа, виновник за катастрофата, постигнала някога човечеството от Лунната брамфатура. Дълго време намирайки се в полуизоляция, враждвайки  и със силите на Провидението и отчасти с Гагтунгр, днес Воглеа спряга своите усилия с усилията на планетарния демон.

Гагтунгр – името на планетарния демон на нашата брамфатура. Той притежава три лица, както и някои други от най-големите йерархии. Първият ипостас на Гагтунгр – Великият Мъчител  на демоничния план Урпарп, наричан понякога Принцип на формата.

Гаввах – финоматериалното излъчване от човешкото страдание, отделяно от нашето същество както приживе, така и в низходящото следсмъртие. Гаввах запълва загубата на жизнени сили за много категории демонични същества и за самия Гагтунгр.

Гашшарва – един от основните слоеве на демоничния антикосмос в Шаданакар; свят с две пространствени измерения, гнездо на разнообразни и могъщи демонични сили.

Даймони – висшето човечество на Шаданакар, обитателите на сакуалата на световете с 4 пространствени координати и различен брой времеви координати. Даймоните преминават път на възникване сходен с нашия, но са го започнали по-рано и ще го завършат по-успешно. С нашето човечество те са свързани посредством многообразни нишки, някои от които са изяснени в хода на общото изложение.

Демиург- Всеки Демиург със своя пламък-близнак – Колективната Душа, се явяват родоначалници и водачи на своите нации. Те имат свои лъчеви типове. Демиургът събира нацията в единно цяло, придава ú държавност, очертава общи териториални граници, направлява нейното развитие по своя план, разчетен за столетия и сверен с Логоическия План. Колективната Душа изпълва нацията със съдържание: обичаи, национална култура и т.н. – ето нейната сфера на дейност. Заедно тези две велики същности пораждат това, което наричаме нация.

Дигм – обиталището на Гагтунгр, един от световете с 5 пространствени и множество времеви измерения.

Дингра – кароссата на Русия.

Друккарг – шрастр на Руската метакултура.

Дуггур – един от слоевете на демоничните стихиали, който има особено значение за човечеството. Съществата, преминаващи своите инкарнации в Дуггур, попълват загубата на своите жизнени сили с ейфос – с излъчвания на похот на човечеството.

Егрегори – тук: другоматериални образувания, възникващи от някои психически “изпъквания” на човечеството над големи колективи: племена, държави, някои партии и религиозни общини. Те са лишени от монади, но притежават временно концентриран волеви заряд и еквивалент на съзнателност.

Ейфос – излъчвания на похот на човечеството, които попълват загубата на жизнени сили на съществата, преминаващи своите инкарнации в Дуггур.

Ейцехор – тук: демоническа част във всяко същество, чието материално въплъщение е станало с участието на Лилит, т.е. не само хора, но и титани, игви и раругги,  уицраори. [Съответства на евр. «йецер ha-ра», «стремеж към злото» – Ред.]

Енроф – име на нашия физически слой – понятие равнозначно на съвременното понятие за астрономическа вселена. Характеризира се с наличието в него на пространство с 3 измерения и време с едно измерение.

Еони – тук: мирови периоди, характеризиращи се с различно състояние на материалности в Енрофа на която и да е брамфатура. Различието на тези състояния се определя от една или друга степен на проявление на духовните потенции в материалността на Енроф. При това се отчитат не единични случаи на отклонение от нормите, а всеобщо, доминиращо състояние. Така например, във времената на встъпване в Енрофа на Шаданакар през втория еон ще се извърши трансформация на органичната материя, а при встъпване в третия – трансформация и на неорганичната материя. С това Шаданакар ще излезе извън пределите на мировия Енроф.

Етерно тяло – третото от фините материални обвивки на въплъщаващата се монада. Без него е невъзможна какъвто и да е органически живот в световете с 3 и 4 координати.

Жругр – руският уицраор.

Затомиси – висшите слоеве на всички метакултури на човечеството, техните небесни страни, опора на народоводителстващите сили, обители на синклитите. Заедно със сътворяваната днес Аримойя – затомисът на Розата на Света – техният общ брой достига 34. Обители на просветленото човечество, небесните градове на метакултурата. Комплексът от планове – както свръхфизически, така и субфизически, привързани към определена територия, населена с хора, които принадлежат към една нация

Звента-Свентана – великата богородена монада, изразителка на Вечната Женственост, Невестата на Планетарния Логос, слязла от духовно-космическите висоти в горните слоеве на Шаданакар преди около столетие и половина [Или например в началото на XIX век – Ред.] и длъжна да приеме просветлено (оттук нефизическо) въплъщение в един от затомисите на човечеството. Това метаисторическо събитие ще се отрази в земния Енроф като поява на Розата на Света.

Игви – главната от расите на античчовечеството, высокоинтеллектуални демонически същества, обитатели  на «обратната страна на световете» – шрастрите.

Иерархия – в настоящата книга се употребява в две значения:

1. Йерархия – т. е. стълба съподчинени чинове – църковни, военни  или административни;

2. Иерархия (иерархии) – различни категории другоприродни, другоматериални или духовни същества, например, йерархии ангелски, демонически, стихиали, даймони и много други.

Иролн – един от световете с 5 пространствени координати, обител на монадите на човечеството.

Каросси – локални, свързани с отделни нации или свръхнароди проявления на единнната велика стихиал на човечеството, Лилит. Кароссите са лишени от монади, но притежават еквивалент на съзнание и воля.

Каррох – аналогично на физическото плътно органическо тяло на някои видове демонични същества (например, игви и раругги), създадено не от сиайра, а от агги.

Крагр – слой, където се извършват битките на уицраорите.

Лилит – велика стихиал на човечеството, някога – съпруга на Първоангела, след това ваятелка на физическата плът на човешкия род и някои други същества. Нейното собствено същество е демонизирано от Гагтунгр дълго преди появата в Енроф на човечеството, което съществува сега.

Метаистория –

1) днес намираща се извън полето на зрението на науката и извън нейната методология съвкупност от процеси, протичащи в слоевете на другоматериално битие, които, пребивавайки в други видове пространства и други потоци от време, просветват понякога през процеса, възприеман от нас като история;

2) религиозното учение за тези процеси.

Метакултури – вътрешните сакуали на Шаданакар, представляващи като че ли сегментарни разделения на някои от неговите долни слоеве. Метакултурите се състоят от различен брой слоеве, но всяка от тях притежава непременно три: физически – мястото на обитание в Енроф съответстващо на свръхнарода, творящ своята култура; затомис – небесна страна на просветлените души на този народ; шрастр – демоническият адски свят на преисподнята, противопоставляем на затомиса. Освен това, всички метакултури включват един или друг брой слоеве на Просветлението и слоеве на Възмездието. Характерът на тези светове във всяка от метакултурите варира в зависимост от хода на метаисторическите процеси.

Мирова Салватерра – условно обозначение на върховете и сърцето на Шаданакар, най-висшата от неговите сакуали, състояща се от 3 свята: обител на Планетарния Логос, обител на Богомайката и обител на Звента-Свентана.

Монада – тук: първична, неделима, безсмъртна духовна единица, богородена или богосътворена. Мирозданието има неизброимо множество монади и многообразни видове създавани от тях материалности.

Монсалват – затомисът на Северо-западната метакултура.

Мудгабр – шрастр на Северо-западната метакултура.

Навна – богородена монада, една от Великите Сестри, Идеалната Сборна Душа на Руската метакултура. Името е условно.

Небесна Русия (Свята Рус) – затомисът на Руската метакултура, обителта на нейния Синклит.

Нертис – един от световете на Просветление, страната на лъчезарния отдих и блаженния покой.

Олирна – първият от световете от възходящ ред, страната на мъртвите обща за цялото човечество макар, че всяка от метакултурите има свой особен характер.

Планетарен космос – това е земното кълбо в цялата сложност на материалните (а не само физически) слоеве на неговото битие. Подобни могъщи системи има в множество небесни тела. Те се наричат брамфатури. Брамфатурата на Земята носи името Шаданакар.

Планетарен Логос – Великата Богородена монада, изразителка на Бог-Син, божественият разум на нашата брамфатура, най-древната, най-първата от всички нейни монади, изразила себе си в човечеството като Исус Христос и възглавяваща подготовката на нашия свят във връзка със смяната на еоните. Планетарнният Логос е Вождът на всички сили на Светлината в Шаданакар.

Раругги – втората от расите на античовечеството, представляваща същества, до стадия на които са се развили големите хищници на древните геоложки ери, преминавайки през безброй инкарнации в слоевете на демоническата материалност.

Родомисли – исторически дейци, оказаващи могъщо и благотворно влияние върху съдбата на народ или държава и ръководени в своята дейност от инспирацията на народоводещите йерархии.