На 21 юли 1969 година американски астронавт става първят човек, стъпил на Луната.
„Една малка крачка за човека – един голям скок за човечеството“ – думи, изречени на 21 юли, 1969 година от американския астронавт Нийл Армстронг, стъпвайки за първи път на лунната повърхност. След 19 минути към него се присъединява и Едуин Олдрин.
Така екипажът на лунния модул „Аполо-11“ отваря нова страница в историята на човечеството и на космическите изследвания. Но кога се ражда мечтата…
1835 година
Нюйоркският вестник “The Sun” публикува поредица от статии, в които се описва изграждането на гигантски телескоп, който да позволи от Земята да се види повърхността на нейния спътник.
Описани са кристални плажове, сапфирени планини, „Долината на Еднорога“, странна архитектура, както и разумен живот с двукраки бобри и представители на крилатата раса “прилепо подобни хора”.
„В Ню Йорк спря да се говори за търговията с роби, за високата цена на живота и темата беше изместена към “прилепо подобни хора” на Луната.“
Франк Обраян, автор на част от историите във вестник “The Sun”
Няколко седмици по-късно измамата е разкрита: конкурентни вестници изискват представянето на оригинални документи за научните изследвания, цитирани в “The Sun”.
Така авторите са принудени да признаят, че крилатите обитатели на Луната са просто плод на тяхното въображение.
Въпреки това тиражите на вестника сами говорят, че хората продължават активно да четат тези истории дори и след признанията.
1865 година
Романът на френския писател Жул Верн “От Земята до Луната” разказва за проекта “Колумбиада”, включващ изграждане на огромни оръдия, които предстои да изпратят на Луната алуминиева капсула с екипаж от трима души.
Още техни приключения, са описани в книга „Около Луната“, публикувана през 1896 г.
През 1902 г. френският режисьор Жорж Мелиес, заснема късометражният филм “Пътуване до Луната”, базиран на фрагменти от романа на Жул Верн. Той се счита за първият научно – фантастичен филм в историята на киното.
1893 година
На бял свят излиза фантастична история “На Луната” с автор основателя на теоретичната космонавтиката Константин Циолковски.
В нея той описва в детайли характеристиките на живот на спътника на Земята, включително и на почти нулева гравитация, контрастен лунен пейзаж, процеса на наблюдение на слънчевото затъмнение.
Въпреки това, в края на историята, авторът признава, че всичко е било само сън.
“Казано накратко, сънувах болезнен сън и се събудих и на земята. Тялото остана тук, съзнанието ми беше летяло до Луната.“
1901 година
Английският писател Хърбърт Уелс публикува фантастичния роман „Първите хора на Луната“. Тази творба също е в основата на гореспоменатия сюжет на филма „Пътешествие до Луната“.
Романът разказва за среща с представители на земляните с лунна цивилизация. За разлика от своите предшественици, Уелс обаче размишлява относно изследването на космоса с голяма доза скептицизъм.
“Въпросът изобщо не е в това, че хората искат Луната. За какво им е нова планета? Какво са направили със собствената си планета? Поле на вечната битка, арена на вечната глупост. Човешкият свят е малък, а човешкият живот е кратък – и все още толкова много въпроси! Из романа “Първите хора на Луната”, Хърбърт Уелс, 1901г.
1929 година
Излиза приключенският филм „Жена на Луната“ (Frau im Mond) на немския режисьор Фриц Ланг, който се смята за една от най-значимите научно-фантастични картини, базирана на информации на НАСА.
В павилиона, където се снима филма, като общ работник тогава се трудил 17-годишният Вернер фон Браун, бъдещият баща на американската космическа програма.
Четиридесет години по-късно той ръководи разработването на серията от космически кораби „Аполо“ и е назначен за ръководител на лунната програма на САЩ.
1935 година
На екрана се появява съветската научна фантастика филма “Космически полет”. Чрез активното участие на Циолковски, за филма са създадени около 30 рисунки на измислен ракетен самолет „Йосиф Сталин.
Състоянието на безтегловност, възпроизведено в “Космически полет“, предизвиква възхищението на астронавтите десетилетия наред.
Те дори твърдят, че филмът е сниман толкова прецизно, че спокойно би могъл да бъде объркан с документален.
1950 година
Появява се игралният филм „Дестинация Луна“ на американския режисьор Ървинг Пичел, признат за класик на научната фантастика.
Писателят Робърт Хайнлайн, чиято работа е в основата на сценария, разказва за потенциала на филма: „Ако публиката емоционално вярва във възможността за пътуване до Луната във формата, както е показано във филма, то успехът е гарантиран. Ако не – той ще се провали.“
И този успех не закъснява : „Оскар“ за най-добри визуални ефекти и пророчески думи на първия човек на Луната, които смислово никак не се различават от думите, изречени от Армстронг.
„Чрез Божията благодат и в името на Съединените щати влязох във владение на Луната в полза на цялото човечество.“ Цитат от филма “Дестинация Луна”, 1950 г.
1964 година
Само пет години преди историческия полет на Аполо 11 излиза романът-приказка на Николай Носов „Незнайко на Луната“.
В детски приключенски жанр, но съдържащ и голяма политическа сатира, в романа се говори за живота на Земята от спътника й.
“Такова е настроението на лунните жители! Лунният малък човек не би ял бонбони, хляб, колбаси и сладолед от фабрика, която не се отпечатва на реклами във вестници или да отиде на лекар, който не се рекламира, за да привлича пациенти. Обикновено лунатикът купува само онези неща, за които е прочел във вестника, но ако той види някъде на стената умело композирана реклама, може дори да си купи нещо, от което той не се нуждае. “
“Незнайко на Луната”, Николай Носов 1964г.
Такива са били представите на хората за първия полет до Луната. Реалността се оказа различна.
Например Вернер фон Браун, подобно на много визионери вярва, че редовното пътуване до Луната е все по-близо и предполага, че един билет до там ще струва около $ 5000.
В същото време в близко бъдеще човечеството смята не просто да лети до Луната по-често, но и да създава космически бази там.
НП/ТАСС