Причина за оранжевите революции
Автор: Игор Потапов
Въпрос: Как да обясним „революциите“ от последните години (Грузия, Украйна) и заинтересоваността към тези процеси и тяхната активна поддръжка от САЩ?
Ако търсим метаисторически аналогии то можем да отбележим, че в исторически не толкова далечното минало да се ограничи разпространението на революциите с комунистическа насоченост се отдавало благодарение на провиденциалните сили на руската метакултура.
„Важно било това, че възможността за световна революция и преход към световна тирания станала най-актуалната заплаха на деня и че демиургът и Синклитът на Русия, очертавайки около новия руски уицраор неизличим ореол от светлина, заобикаляйки го със стената на Провиденциалните сили, предотвратили, или поне отложили, тази заплаха.” (РМ 11.1.30)
Както виждаме, без вмешателството на провиденциалните сили, с усилията само на уицраорите, защищаващи своите метакултури от чуждоземни нахлувания, движението на комунистическата идеология едва ли може да бъде спряно.
На руския демон на великодържавието, стоящ зад тези процеси, достатъчно успешно му се отдавало да „разклаща основите на чуждите цитадели”, а в Енроф – да руши държави и да установява в тях властта на своите човекооръдия.
Характерно е също така и това, че притегателността на социалистическите идеи в началото на ХХ век била не по-малка от притегателността на идеите на демократичните революции днес. Този ресурс на притегателност се е използвал и се използва от демоничните сили за осъществяване на техните планове, насочени към установяване в света на максимално бездуховен обществен ред, можещ да послужи като основа за прехода към бъдещата световна тирания.
„…върху почвата на Втората световна война с главозамайваща бързина израснал до умопомрачителни размери уицраорът на Америка. Изглеждало, че редицата небостъргачи е отделена сега от Европа не с океан, а с локва вода. Този уицраор съумял да се обедини със своите далечни роднини в Западна Европа (НАТО – И.П.) и да се разположи така, че неговите пипалца шарели едва ли не по всички граници на Съветския съюз. Отчитайки грешките на своя немски предшественик, той изработвал идеологическа концепция, която против интернационализма на Доктрината издигала не нещо провинциално и локално, а космополитизма – идея, толкова пълна с възможности за всемирна потенция, колкото и самата Доктрина.” (РМ 11.3.99)
От втория откъс се вижда най-важната предпоставка, необходима за експорт на революционни идеи по целия свят – всемирната потенция на идеята, въплъщавана от уицраора на разглежданата метакултура.
---
Такъв потенциал притежавала както идеята за всемирна комунистическа революция на 3-тия Жругр, стоящ за държавността на СССР, така и либерално-космополитическата идея на Стебинг, уицраора на САЩ.
В началото на 60-те години индийският уицраор можел да им противопостави своята идея за общомирова значимост, проявила се в Енроф под формата на политика за неприсъединяване към двете враждуващи мирови системи и политика на ненасилие в обществото и във взаимоотношенията на държавите. Тази идея породила широко движение на неприсъединилите се страни и в течение на известно време била също така и влиятелна мирова сила. Впоследствие, обаче, индийската държавност се отдръпнала от декларираната от нея политика. Сключвайки договор за дружба със СССР, с това тя отстъпила от принципите за неприсъединяване и се включила в надпреварата за ядрено въоръжаване. Принципът на ненасилие с времето също станал нещо не повече от риторика.
В наше време както индийския уицраор, така и китайския (преминал съвсем различен път на изменение на своята политическа доктрина), не се явяват носители на идеи притежаващи всемирна потенция. Вероятно именно затова и китайската и индийската държавност, независимо от нарастването на своята икономическа мощ, не могат да излязат извън рамките на регионалното влияние.
Идеята за обединена Европа (плод на сътрудничеството на уицраорите на Германия, Франция, но не и на този на Англия), очевидно, така и не излязла извън регионализма. Тази ограниченост превърнала ЕС даже в някакво подобие на средновековна крепост, с мощни фортификационни и инженерни укрепления против „пришълците”. Към наше време съвместното, с уицраорите на САЩ и Англия, участие в НАТО, превръща ЕС все повече и повече във вторичен механизъм за влияние на САЩ. Фактически идеята за обединена Европа стана по своето съдържание регионална версия на идеите на американския уицраор. Духовно и етически тя е толкова вредна, колкото и общомировата либерално-космополитическа идея.
Що се отнася до новия руски уицраор, то той, като че ли, няма сили да избере някаква имаща перспектива идея – не само общомирова, но дори и само национална. Да издига успешно своите човекооръдия той не е в състояние – не само в мировото пространство, но даже и в своята собствена метакултура, в рамките на пространствата на бившия СССР, където стопанин все повече и повече става уицраорът на САЩ.
Отдава ли се на провиденциалните сили на Северозападната метакултура да спре победното шествие на либерално-космополитическата идеология така, както това в известна степен се е отдало на провиденциалните сили на руската метакултура по отношение на експанзията на 3-тия Жругр? Трудно е да се каже нещо със сигурност. Ясно е само, че досега не е могло да се направи това и различни „демократически” революции започнаха да се извършват едва ли не всеки ден.
Вселява тревога също така и една трансфизическа възможност, отбелязана от Даниил Андреев, а именно, потенциалната способност на уицраора на САЩ не само да издига „хиляди човекооръдия в Енроф”, тоест да извършва „оранжеви” революции по целия свят, но също така и да се оправя с уицраорите на други метакултури без необходимост от провеждане на каквито и да било войни в Енроф. Трансфизическите пипалца на 3-тия Жругр, както се изразява Д. Андреев, били поначало „твърде тънки и слаби, за да стиснат в смъртна прегръдка уицраорите на другите метакултури”. Когато се извършил пренос на санкциите на планетарния демон на уицраора на САЩ, инферналният замисъл разчитал именно на възможностите за въздействие от този род:
„Урпарп се домогвал до такъв ход на нещата, при който, довеждайки мощта на военните коалиции до последната граница на войната, той би накарал изплашените народи на Източния съюз – и, разбира се, населението на Друккарг – да направи отчаяно усилие, за да отстъпи, да се оттегли, да се откаже от военна схватка; за да успее Стебинг да развие такава сила в своите необозримо дълги пипалца, която би му позволила да разруши всички укрепления в Друккарг, без да прибягва до нахлуване на западните игви и раруги в този шрастр, а в Енроф – да развали без каквато и да било трета война социалистическата коалиция. Тогава можело да се постави въпросът за всемирното господство на космополитическата концепция и за дългоочакваното обединяване на земята под егидата на Стебинг.” (РМ 11.4.36)
Посочената от Даниил Андреев цел е вече достигната. Но какво ще стане, ако за уицраора на САЩ действително стане възможно да „стисне в смъртоносна прегръдка уицраорите на другите метакултури”? Тогава „оранжевите” веролюции ще станат възможни вече не само в страните, където няма трансфизическа власт на уицраора и не само в страните, намиращи се в зоната на влияние на който и да е от съществуващите уицраори (което е възможно още днес). Подобни революции ще станат възможни и в страните, където има свой уицраор.
Борбата на уицраорите помежду им в шрастрите ще се отрази в нашия свят не с война, а ще приеме формата на пропагандистко противостояние, борба на политически сили, извършваща се като че ли в самата държава, а след това – когато „смъртната прегръдка” доведе до гибелта на противника, да се изрази в установяване на поредния политически режим, възглавяван от човекооръдията на уицраора на САЩ.
Подобно опасение се потвърждава напълно от това, което пише за американския уицраор Даниил Андреев:
„Особено беснеел Стебинг, оплел с пипалцата на своите монополи и търговски фирми едва ли не половината Енроф. Това икономическо поробване и изсмукване му било малко, това била само степен. Доколкото в политическо отношение тези страни оставали независими, дотолкова в тях не могла да се поражда в забележими размери и тази еманация на държавнически чувства, която би била насочена към Съединените щати и която би служила за храна за Стебинг и за цялото население на американския шрастр. Поради това Стебинг не можел да бъде удовлетворен само от икономическо проникване в тези земи –на него му било необходимо тяхното политическо подчиняване, което се съпровождало с включването им в държавната система на Съединените щати, в тяхната административно-полицейска, идеологическа и възпитателна система, пораждаща бурна еманация на държавнически чувства.” (РМ 11.4.24)
„Еманация на държавнически чувства” по отношение на САЩ, макар и във формата на идеологическа солидарност, се отбелязва навсякъде, където е отбелязано тържеството на „оранжевите” или „розови” революции.
Планетарният план на демоничните сили отчел, явно, възможността за наострено отношение на някаква част от човечеството към либерално-космополитическите идеи и се погрижил за това видимата алтернатива на тези идеи да стане не само отвратителна и ужасна, но и ограничена в своите общомирови потенции. Трансфизическо оръдие за тези планове станал демонизираният егрегор на исляма. Изгодата от такова мнимо противопоставяне за демоничните планове е изключително голяма и Даниил Андреев по принцип отбелязва подобен род метаисторически възможности:
„Това движение… ще бъде тъмно от край до край, въвличайки сърцата в яма от неистова злоба, жестокост и опустошаваща ненавист.” (РМ 12.4.36)
Американският уицраор, изглежда, е призован от инферналния план отново да застане като освободител на света, този път вече не само от тоталитаризма, но и от световния тероризъм. Оттук и ревнивото отношение към това, което може да го лиши от подобна мисия. За борба с тероризма не се признават действията на руската държавност, призвани да прекъснат разпространяването на тази пагубна идеология на собствената й територия – за такива се признават актовете на агресия на САЩ по отношение на неудобни държави даже в случаи, в които няма никаква съществена връзка със самия тероризъм.
Та нали от метаисторическа гледна точка е очевидно, че войната в Ирак е преследвала съвсем други цели, свързани съвсем не с борбата против тероризма, а с отстраняването на един от своите трансфизически противници – новоарабския уицраор. В това време, в което реалните сили на радикалния ислямизъм – хранителна среда и източник на разпространение на тероризма, се базира в Саудитска Арабия, Кувейт, Катар, при което политическите режими в тези страни се ползват с покровителството на американската държавност. За разлика от Белорусия, тези истински антидемократични режими не получават упреци от страна на САЩ в частта посветена на „съблюдаването на правата на човека” и „демокрацията”.
Такава, явно, е движещата пружина на инферналните планове. И оранжевите революции и „борбата с тероризма” са само стадий, етап от формирането на общомирова държавност под егидата на уицраора на САЩ. Много, много би ни се искало това да не стане, но заедно с това е необходимо да се отбележи и цялата сериозност на най-голямата заплаха. Още повече сега, когато всички тези отбелязани тенденции не се възприемат от преобладаващото мнозинство от хората като заплахи, а напротив – даже се приветстват и предизвикват горещ ентусиазъм в тази обществена среда, която се подлага на скрита агресия отвън.
Превод: Емилия Манолова
Значението на непознатите окултни термини е достъпно на: http://rodon-bg.org/?p=767